Глава 4: Съществуващи митове

Глава 4: Съществуващи митове

Човешката природа

В ежедневието наблюдаваме взаимовръзките между физическите събития навсякъде около нас. Но често не успяваме да наблюдаваме същите връзки, които виждаме във физическите науки, когато става дума за човешкото поведение. Когато изследваме човешкото поведение по същия начин, както изследваме физическите явления, по-добре ще разберем физическите фактори, отговорни за формирането на нашите ценности и поведение.

В природните науки физическите явления се въздействат от голям брой сили. Например, растението не расте, освен ако не е въздействано от хранителни вещества, гравитация, вода, слънце и много други. Една лодка не плава по свое желание; по-скоро се активира от вятъра и много други променливи.

Няма фиксирана предварително определена човешка природа. Ние не сме родени с предразсъдъци, фанатизъм или гняв; тези неща се развиват от нашия опит. Не бива да сме заети с погрешната концепция за човешката природа, а по-скоро да изследваме човешкото поведение, което винаги се променя – в противен случай все още бихме живели в пещери.Човешкото поведение е също толкова подвластно на външни сили, колкото и всичко останало в природния свят. Днес науките за човешкото поведение са слабо развити, защото се фокусират предимно върху хората, а не достатъчно върху условията на околната среда, които „програмират“ индивида. Не можете да идентифицирате факторите, отговорни за поведението, само чрез изучаване на индивидите. По-скоро трябва да изучаваме културите, в които хората са възпитани. Разликите между индианец, крадец и банкер не се намират в техните гени, а по-скоро отразяват средата, в която са били отгледани. Китайско бебе не се научава да говори китайски по-бързо, отколкото американско бебе научава английски. Ако човек внимателно проучи въздействието на обществото върху човешкото поведение, можем лесно да идентифицираме вида среда, от която човека идва. Степента на влияние на социалната среда се отразява в езиците, изражението на лицето и движенията на тялото.

Човешкото поведение е подвластно и се генерира от много взаимодействащи променливи в околната среда. Това включва както конструктивно, така и социално обидно поведение. Социалната среда се състои от нашия семеен живот, хранене, любов или липса на такива, покупателна способност, сексуални предпочитания, модели за подражание по телевизията, книгите, радиото, интернет, образованието, религиозния произход, хората, с които човек се свързва и всички останали взаимодействащи променливи в нечий живот.

Като цяло колективните ценности се влияят от съществуващата социална структура и субкултури в рамките на едно общество. За добро или лошо, социалните системи са склонни да се увековечават с всичките си силни страни и недостатъци. Независимо дали го осъзнаваме или не, повечето хора са постоянно манипулирани от медиите и установените институции, което влияе на националната „програма“. Това от своя страна повлиява на голяма част от нашето поведение, очаквания и ценности. Представите ни за правилно и грешно и нашите концепции за морал също са част от нашето културно наследство и опит. Този метод за контрол не изисква използването на физическа сила и е толкова успешен, че малцина разпознават или усещат манипулациите.

Много хора смятат, че алчността е част от човешката природа. Тъй като хората са живели векове в оскъдица или заплаха от оскъдица, това е развило поведенчески модели като алчност и възхищение към онези, които са натрупали богатство чрез престъпност, присвояване и други. Тези модели са с нас от векове, затова мнозина смятат, че това е просто човешка природа и не могат да бъдат променени. Но помислете за този пример: ако вали злато в продължение на една седмица, хората в оскъдна култура щяха да се втурнат навън и да напълнят къщите си със злато. Ако дъждът от злато продължи години наред, те ще го изхвърлят от къщите си и ще изхвърлят златните си пръстени. В среда на изобилие и емоционална сигурност много отрицателни модели вече не биха преобладавали.

Хората, израснали в парична система, където основата е печалба, вероятно ще изнесат част от бизнеса си, вместо да се занимават с благосъстоянието на страната и служителите им. Естеството на нашите социални институции окуражава и продължава това поведение. Например, ако една компания със среден размер се занимава с благосъстоянието на служителите си и предоставя медицински грижи, детски площадки и по-висока скала на заплатите, това няма да привлече толкова инвеститори, колкото би привлекла компания с подобен размер, която възлага и инвестира в реклама и нови машини. По-хуманната компания няма да работи много дълго. Хищническото поведение започва да доминира, за да може човек да оцелее в света на бизнеса. Това не е човешка природа, а страничен продукт от културата.

В среда на оскъдни хранителни продукти, хората крадат храна. Това поведение е резултат от недостига на храна. Но на остров в Южно море с ниско население и обилна храна, човешкото поведение е съвсем различно. Когато риба бъде уловена, тя се споделя с всички.

Много други примери показват как средата задава модели и ценности. Във враждебна среда по-малките хора ще са склонни да развиват оръжията. След Втората световна война, дори и най-уважаваните германски семейства се бият за парчета храна в кофи за боклук, за да оцелеят. В общество, ориентирано към оскъдица и дефицит, щедростта е рядко явление. Ако едно момиче е много привлекателно по установените социални стандарти, то ще привлече много почитатели от мъжки пол. От друга страна, когато едно момиче е по-малко привлекателно, то е склонно да разработи други атрибути, за да изравни игралното поле. Хората с малко познания за физическия свят са склонни да виждат боговете и демоните като главни контролери на природните явления. Имало е време, когато са се възхищавали на мъже с голяма сила и те са били на висока почит в армиите. Появата на оръжието има тенденция да изравни бойните способности. Има войни откакто хората са на Земята и мнозина приписват това на човешката природа. Но всъщност недостигът на ресурси причинява териториални спорове.

Много хора днес виждат гените като причина за отклоняващо се поведение, но се оказва, че основните влияния идват от околната среда. Самият генетичен модел не обяснява напълно и не хвърля светлина върху човешкото поведение. Науките за човешкото поведение се занимават със сложна система от гени, условия на околната среда (храна, подслон, семейна динамика, образование, религиозно обучение, личен опит) и интерпретациите и решенията, които хората вземат за света и мястото си в него.

Това, което днес се смята за подходящо поведение, може да се счита за несъобразено в бъдеще. Остава един въпрос – каква част от нашата ценностна система е програмирана от усилията на обществото да продължава съществуващи и утвърдени институции? Не човешката природа, а човешкото поведение е това, с което трябва да се занимаваме. Това лесно може да бъде променено чрез подходящо и значимо образование и дизайн на среда, която съвпада с носещата способност на Земята. По-добри ценности, идеали и поведение не могат да бъдат напълно реализирани, докато все още има глад, безработица, лишения, война и бедност.

Върховенството на закона

Много хора смятат, че се нуждаем от върховенство на закона, за да премахнем проблемите си. Но нужни ли са ни повече закони? Имаме много закони – хиляди и хиляди от тях, но те постоянно се нарушават.

Например има хиляди закони срещу кражбата. Но ако разгледаме това по-отблизо и разгледаме статистиката, откриваме, че няколко души контролират по-голямата част от земните ресурси. Повечето хора нямат достатъчно пари за закупуване на дори най-необходимото. Как можем да мислим, че без да се променят тези условия, приемането на закон ще предотврати кражбата? Това е още по-трудно, когато рекламите правят продуктите толкова примамливи. Почти несъзнателно хората в западния свят са изложени на над 2000 реклами на ден.

Дори мирен договор не може да предотврати друга война, ако основните причини не бъдат разгледани. Законите за международно сътрудничество не се занимават с причините – те просто са склонни да замразят нещата, каквито са. Независимо от договорите, нациите, завладели земя по целия свят със сила и насилие, все още запазват позициите си на териториално и ресурсно предимство. Договорите са само помощ за разрешаване на проблемите и обикновено работят само за отлагане на конфликта за кратко време.

Може би това, което е необходимо, са различни хора в управлението, етични хора, които са загрижени за другите. Може би те ще заличат корупцията и ще работят за доброто на всички. Но дори и най-етичните хора да бъдат избрани на високо място и се изчерпат ресурсите, пак ще има лъжи, измами, кражби и корупция. Не са нужни етични хора, а по-скоро начин за интелигентно управление на земните ресурси за доброто благосъстояние на всички хора.

Изследване на условията, които причиняват проблемите

Може би проблемът се крие другаде, отколкото в приемането на повече закони или назначаването на етични хора в управлението. Може би трябва да разгледаме как получаваме и разпространяваме стоките, от които се нуждаем. Това става чрез „печелене“ на пари, или чрез обмен на време, умения и усилия, или чрез „инвестиране“ във финансовата система с мисълта да получите повече пари в замяна и да обменяте тези пари за стоки и услуги. Това може да е бил добър метод в миналото, когато стоките са били оскъдни, а технологиите в начален стадий, но днес нашите съвременни технологии могат да бъдат инструментите за съвсем различен сценарий.

Ако разгледаме научно нещата, на Земята има повече от достатъчно храна и материални блага, които да се погрижат за нуждите на всички хора – ако се управляват правилно. Има достатъчно, за да може всеки да има много висок стандарт на живот чрез интелигентното използване на технологиите, ресурсите и техническия персонал. Когато казвам използването на технологии, имам предвид технологии, които не са вредни за хората или околната среда и не губят време и енергия.

Обмислете следното: когато има рецесия и хората имат малко пари да купуват неща, не е ли Земята все още едно и също място? Няма ли все още стоки по рафтовете на магазините и земя за отглеждане на култури? Просто правилата на играта, в която играем, са остарели и причиняват толкова много страдания.

Наличието на пари почти не се поставя под съмнение и не се изследва, но нека разгледаме използването на парите. Парите сами по себе си нямат никаква стойност. Това е просто снимка на евтино парче хартия със споразумение между хората за това какво може да купи. Ако утре започнат да валят банкноти от 100 евро, всички щяха да се радват, освен банкерите.

Има много недостатъци при използването на този стар метод за обмен на стоки и услуги. Ще разгледам само няколко тук и ще ви оставя сами да добавите към този списък.

Парите са просто намеса между това, от което човек се нуждае, и онова, което е в състояние да получи. Хората не се нуждаят от пари, а от достъп до ресурси. Използването на пари води до социална стратификация и елитаризъм, основани предимно на икономическо неравенство.

Хората не са равни без равна покупателна способност. Повечето хора са роби на работни места, които не харесват, защото имат нужда от парите. Има огромна корупция, алчност, престъпност, присвояване и много други, причинени от нуждата от пари. Повечето закони се приемат в полза на корпорациите, които разполагат с достатъчно пари, за да лобират, дават подкупи или убеждават правителствените служители да приемат закони, които да обслужват техните интереси.

Онези, които контролират покупателната способност, имат по-голямо влияние. Парите се използват за контрол над поведението на хората с ограничена покупателна способност. Стоки като храни понякога се унищожават, за да се поддържат цените; когато нещата са оскъдни, цените се увеличават.

Има огромна загуба на материал и напрежение върху наличните ресурси от повърхностни промени в дизайна за нова по-късна оскъдица всяка година, за да се създадат непрекъснати пазари за производителите.

Има огромно влошаване на околната среда поради високата цена на по-добри методи за управление на отпадъците. Земята се разграбва с цел печалба. Ползите от технологиите се разпределят само за тези с достатъчна покупателна способност.

И най-важното, когато основната цел на корпорациите е печалбата, решенията във всички области се вземат не в полза на хората и околната среда, а предимно за придобиване на богатство, собственост и власт.

Следващата фаза в социалното развитие

Какво общо имаме всички ние? Къде трябва да лежат нашите приоритети?Всички нации и хора, независимо от политическата философия, религиозните вярвания или социалните обичаи, зависят от природни ресурси; всички имаме нужда от чист въздух и вода, обработваема земя за храна и необходимите технологии и персонал, за да поддържаме висок стандарт на живот. Може би трябва да актуализираме начина, по който обществото работи, за да може всички на Земята да се възползват от технологичната ни способност да поддържаме чиста околна среда и висок стандарт на живот. Няма достатъчно пари дори да започнем да плащаме за този вид промяна, но има повече от достатъчно ресурси на Земята, за да го създадем.

Да обобщим: Земята разполага с изобилни ресурси и нашата практика да се разделят тези ресурси чрез използването на пари, е остарял метод, който причинява много страдания. Не са ни нужни пари, а интелигентното управление на земните ресурси в полза на всички. Най-добре бихме могли да постигнем това, като използваме икономика, базирана на ресурси.

Ресурсно-базирана икономика

Това е съвсем различна концепция от всичко друго, представено днес. Казано по-просто, ресурсно-базираната икономика използва ресурси, а не пари и хората имат достъп до каквото им е необходимо, без да използват пари, кредит, бартер или друга форма на дълг или сервилност. Всички световни ресурси се считат за общо наследство на всички земни хора.

Истинското богатство на всеки народ не са неговите пари, а развитите и потенциални ресурси и хората, които работят за премахване на оскъдицата за по-хуманно общество.

Ако това все още ви обърква, помислете върху следното: Ако група хора попаднат на остров, имайки със себе си много пари, злато и диаманти, но островът няма обработваема земя, риба или чиста вода, тяхното богатство би било без значение за тяхното оцеляване.

Ами ако всички пари на света изведнъж изчезнат? Докато все още са останали плодородни почви, фабрики и други ресурси, можем да изградим всичко, което изберем да изградим и да осигурим материалните си нужди. Изводът е, че парите не са това, от което хората наистина се нуждаят; по-скоро това е достъп до необходимосттите за живот.

В ресурсно-базираната икономика, ресурсите се използват директно за подобряване на живота на цялото население. В икономика, базирана на ресурси, а не на пари, можем лесно да произвеждаме всички неща и да осигурим много висок стандарт на живот за всеки.

За авторът

Георги Петров
Георги Петров
Георги е дългогодишен експерт в областта на информационните технологии, специализиран в архитектурния дизайн на компютърни среди и цялостни решения. В допълнение към професионалната си работа, Георги се интересува от решения за устойчив дизайн на обществото, насочени към решаване на проблемите, пред които е изправен светът и разработването на цялостни решения за устойчив дизайн, чрез хуманното прилагане и използване на системен подход, наука и технологии в социален аспект.
0 0 votes
Вашата оценка?
Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x