Глава 11: Начин на живот

Глава 11: Начин на живот

Какво правят хората?

От ранните цивилизации до наши дни повечето хора трябва да работят, за да изкарват прехраната си. Повечето от нагласите ни за работа може да са пренос от тези много по-ранни времена. В миналото е било необходимо хората да нoсят вода до жилищата си. Те събирали дърва, за да приготвят огньове за отопление и готвене и гориво, което да горят в лампите си. Би било много трудно за тях да си представят време, когато водата ще тече в собствения им дом чрез простото завъртане на крана на чешмата; натискането на бутон за получаване мигновена светлина би било в рамките на магията за тях. Хората от древни времена вероятно са се питали какво биха правили с времето си, ако не им се налага да се ангажират с натоварващите задачи, толкова необходими, за да поддържат живота си.

Намаляване на човешкото напрежение

Хората, свободни от дългове, несигурност и страх, е много по-приемливо нещо. Тъй като никой не може да продаде на никого нищо или да лиши друг от имущество или пари, основата за нездравословната човешка агресия е надрастната. Хората вече не са обременени от безсмислени притеснения, които консумират толкова много внимание и стрес, като ипотеки, разходи за здравеопазване, такси за образование, пожарозастраховане, икономическа рецесия или депресия, загуба на работни места и данъци. С премахването на тези тежести и премахването на условията, които създават чувство на завист, алчност и конкуренция, животът на хората би бил много по-смислен.

Целта на този нов социален дизайн е да насърчи нова стимулираща система, която вече не е насочена към плитките и егоцентрични цели за богатство, собственост и власт. Тези нови стимули насърчават хората към самоизпълнение и творчество, премахване на недостига, опазване на околната среда и най-вече загриженост за всички същества, хора и нехора. Хората биха имали средства и време за интелектуално и духовно израстване и време да осъзнаят какво всъщност означава да бъдеш човек в грижовно общество. Вместо да се развиват в епоха на свободното време и мързел, истински интелигентните и отдадени хора биха намерили много малко „свободно“ време, дори без да се налага да „работят“ за прехраната си. Винаги има нужда от по-добри и по-ефективни начини.

За правенето на неща. Хората ще искат да участват в обществото, виждайки как това пряко облагодетелства начина им на живот и този на другите, тъй като нещата непрекъснато се актуализират и променят. Няма утопии. Самото понятие за „утопия“ е статично. Оцеляването на всяка социална система в крайна сметка зависи от нейната способност да позволи промяна, за да подобри обществото като цяло. Въпреки това, днес повечето хора не са подготвени за промени в обществото, нито емоционално, нито интелектуално.

Необременени от опасенията за оцеляване, хората биха имали време за индивидуални интереси, като продължаване на образованието си. Образованието, ако е достъпно за всички без цена, може да се превърне в безкраен процес. Градовете на бъдещето биха били живи университети. Повечето хора биха посещавали училища и университетски часове или биха се занимавали с други дейности. Би имало класове за тези, които се интересуват от театър, фотография, живопис, балет и всички изкуства в центровете за музика, изкуство и театър. Хората биха могли да отидат в центрове, където да работят за нови изобретения или да получат помощ за новите си изобретения.

Нови хоризонти се отварят за хората, които не са смеели дори да си представят тези възможности в миналото поради липса на пари или време. Болезнено е дори да си представят живот с неограничени възможности за тези, които имат ограничена покупателна способност.

Днес на доковете има много лодки, но те рядко се използват, камо ли да са достъпни за по-голямата част от хората. В това ново общество има повече от достатъчно лодки за всеки да се наслаждава, когато желае. Може да нарасне броят на хората, които се учат да летят. Представете си всички останали многобройни хобита и спортове – списъкът на това, което хората биха могли да следват, е безкраен.

Представете си свят, отворен за изследванията на всички, с много хора пътуващи по целия свят, помагайки в по-слабо развити райони да достигнат до възможно най-високия жизнен стандарт в най-кратки срокове. Свят, в който учените не се молят за жълти стотинки за медицински и научни изследвания – има големи програми за изследвания и развитие в медицинските области, където хората също могат да участват и да учат. Този процес би бил еднакъв във всички останали области на обществото.

Вместо да се специализират, повечето хора биха станали генералисти, научавайки повече за много различни дисциплини и как те се свързват една с друга. По този начин хората биха могли да участват по-добре в развитието на идеи в много области на обществото. Във всички области ще има толкова много разширения и експериментални проучвания, че вече няма да има притеснения кой решава кои експерименти да бъдат изпробвани и кои не. Всеки нов дизайн ще бъде обект на проучване, тестване и оценка, и тези, които се докажат като, ще бъдат изградени.

Хората биха се възползвали от възможностите да се научат как да общуват по-добре с другите и да разрешават различията без насилие. Те ще бъдат запознати с инструменти за решаване на проблеми, позволяващи им да участват в голямо разнообразие от области и проучвания.

Идеята да бездействаш или да се пенсионираш щеше да остарее. Хората щяха да имат толкова много възможности, че за първи път да разберат какво всъщност означава да бъдеш член на глобално общество, което няма достатъчно време през деня, за да направи всичко, което иска.

Без изгубеното време, живите ресурси и енергията, консумирана от войни и подготовка за война, нашата енергия може да бъде насочена към конструктивни начинания. Обществото би било в състояние да отдели много повече внимание и ресурси за контролиране на непредвидени променливи като цунамита, земетресения, урагани и други природни бедствия, които заплашват живота ни. Това не предполага съвършенство. Винаги има предизвикателства и нерешени проблеми. Но ще има голямо подобрение в начина на живот и глобалното общество би могло да постигне най-високите възможни стандарти за времето, както материално, така и духовно.

Как ресурсите са разпределени справедливо

Глава 11: Начин на живот

В утрешния свят разпространението на стоки и услуги може да се извършва без използването на пари или жетони чрез големи центрове за дистрибуция. Тези центрове биха били подобни на експозициите, където предимствата на новите продукти са обяснени и демонстрирани. Изложбените центрове ще показват какво е ново и налично и ще се актуализират постоянно. Във всички общности ще има 3-D изображения на плосък екран във всеки дом. Ако желаете даден артикул, ще бъде направена поръчка и артикулът автоматично ще бъде доставен директно до вашето място на пребиваване, без ценови етикет, сервитут или дълг от какъвто и да е вид. Това би включвало всичко, от което хората се нуждаят от начина на настаняване, облекло, образование, здравеопазване до забавления и т.н.

Суровините за продуктите могат да бъдат транспортирани директно до производствените мощности чрез автоматизирани транспортни „последователи“ с помощта на лодки, монорелси, маг-лев влакове, тръбопроводи и пневматични тръби. Автоматизирана компютъризирана система за инвентаризация би интегрирала разпределителните центрове и производствените съоръжения, координирайки производството, за да отговори на търсенето. По този начин може да се поддържа икономика с балансирано натоварване. Недостигът, прекомерното производство и отпадъците се елиминират в тази система.

Ако човек посети Националния парк Йелоустоун, той просто взима фотоапарат или видеокамера, използва ги (дори избира да посети клас, за да научи характеристиките на камерата и фотографските техники), а след това ги връща в друг център за разпространение, елиминирайки съхранението и поддръжката. Това е подобно на публична библиотека, но много по-информативно и привличащо. В центровете за изкуства и наука има толкова много интересни дейности и области за обучение, че хората могат да се обикалят в и извън сесиите, докато не намерят нещо, свързано с това, което търсят.

В това кибернетизирано бъдеще двойка може да посети архитектурен център за проектиране, където да седне пред екранно полукълбо. Единия човек описва типа къща, която биха предпочели и областите им на интерес. Къщата се появява като триизмерно изображение в центъра на полусферата. Тя се върти бавно, за да представи преглед на интериора и екстериора. Тогава другият човек описва основните им области на интереси и предпочитания и може да предложи по-голям балкон. Триизмерното изображение се настройва според предпочитанията.

Когато приключат с искането на промени, компютърът представя различни алтернативи, които да разгледат. След като вземат решение за всички алтернативи, те могат да влязат в симулация със сензори, за да преживеят своя дизайн и да продължат да правят промени. Когато стигнат до крайния проект, строителните процедури се пускат в действие. Компютърът избира материали за максимална ефективност и дълготрайност. Нито една от архитектурите не е постоянна и може да бъде променяна и актуализирана по желание на обитателите. Това е истински индивидуален избор.

В паричната система повечето хора живеят в близост до работата си, с къща, кола и начин на живот, който могат да си позволят (или твърде често не могат да си позволят), а не с предпочитания от тях. По същество те са толкова свободни, колкото позволява покупателната им способност. Много заможни хора избират резиденция единствено, за да впечатлят другите със статута си. Икономиката, базирана на ресурси, променя функцията на жилищата от символ на статут или основен подслон към отразяване на индивидуалността и личните интереси.

Семейството има значение

Въпреки че новите технологии са доста невероятни, може да разберете, че най-дълбоките ефекти не са в технологиите, а в нашия начин на живот. В повечето случаи настоящата ни система изисква както съпрузи, така и съпруги да работят. Паричната икономика подкопава семейната кохезия и грижите за децата. Родителите нямат достатъчно време за децата си и са постоянно стресирани от непрекъснато нарастващите медицински сметки, застрахователни плащания, образователни разходи и разходите за живот. Именно в тази област се проявява едно от най-дълбоките предимства на нашата нова цивилизация. По-късите (или никакви) работни дни биха предоставили по-големи възможности на членовете на семейството да преследват области от личен интерес. Безплатният достъп до стоки и услуги прави дома по-приятно място, а премахването на икономическия стрес ще намали семейните смутове. Обществото е замислено така, че хората да са свободни да избират свои собствени интереси, да развият скрит потенциал и да преследват мечти без намеса на правителството или финансови ограничения.

Заключение

Конфликтите днес между хората са изкуствени противоположни ценности и ограничен достъп до нуждите за живот. Ако успеем да достигнем до по-сигурна бъдеща цивилизация, конфликтите ще са срещу проблеми, общи за всички хора. В една жизнена и нововъзникваща култура, вместо да имаме конфликти между нациите, предизвикателствата, пред които ще се изправим, ще бъдат преодоляване на недостига, преструктуриране на увредената среда, създаване на иновативни технологии, увеличаване на селскостопанската доходност, подобряване на комуникациите, изграждане на комуникации между нациите, споделяне на технологии и живеене смислен живот.

Хората биха били свободни да следват каквито и да било конструктивни начинания, без икономически натиск и ограничения и данъци, присъщи на паричната система. Под конструктивни начинания се има предвид всичко, което подобрява живота на индивида и останалите. С тези големи промени хората в крайна сметка ще живеят по-дълъг, по-смислен и по-здравословен живот. Мярката за успех би била изпълнението на нечии индивидуални стремежи, а не придобиване на богатство, собственост и власт.

Докато подобряваме живота на другите, опазваме околната си среда и работим за изобилие, целият ни живот може да стане по-богат и по-сигурен. Ако тези ценности се приложат на практика, това би позволило на всички ни да постигнем много по-висок жизнен стандарт в сравнително кратък период от време; жизнен стандарт, който непрекъснато ще се подобрява. Когато образованието и ресурсите са достъпни за всички без цена, няма да има ограничение за човешкия потенциал.

За авторът

Георги Петров
Георги Петров
Георги е дългогодишен експерт в областта на информационните технологии, специализиран в архитектурния дизайн на компютърни среди и цялостни решения. В допълнение към професионалната си работа, Георги се интересува от решения за устойчив дизайн на обществото, насочени към решаване на проблемите, пред които е изправен светът и разработването на цялостни решения за устойчив дизайн, чрез хуманното прилагане и използване на системен подход, наука и технологии в социален аспект.
0 0 votes
Вашата оценка?
Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x