Глава 1: От вчера до утре

Глава 1: От вчера до утре

Малко предистория преди да обмислите това предизвикателство.

Животът на повечето хора е затънал от проблеми, които не могат да решат. Много събития в нашия живот са резултат от неща, които са извън нашия контрол. Макар че е успокояващо да си мислите: „Аз контролирам“, в действителност повечето промени, извършени от хората, са много ограничени по обхват. Хората обикновено обвиняват себе си или „съдбата“. Въпреки това, когато две коли се сблъскат на кръстовище, трябва ли да обвиняваме отделните шофьори, „съдбата“ или начина, по който транспортът е проектиран така, че да позволява сблъсъци на първо място?

Ние като личности ли сме отговорни ако автомобилът се сблъска с нас, или това е резултат от лош дизайн?По света има милиони смъртни случаи от автомобилни катастрофи плюс милиони наранявания. Но помислете за друг начин, по който превозваме хора от едно място на друго – асансьорът. Колко души са убити при сблъсъци между асансьори? Тези устройства пренасят милиони хора всеки ден без нито една злополука заради интелигентния си дизайн. Как може и другия транспорт да бъде организиран по подобен начин?Ако смятате, че транспортът трябва да бъде проектиран така, че да е почти невъзможно някой да бъде убит или ранен при сблъсък, то тази поредица е за вас.

Ако вярвате, че научното изследване може да открие как да преструктурираме обществото, за да дадем на всеки индивид по-голяма възможност за самореализация и изпълнение, тогава вероятно ще оцените тези идеи.За да извлечете максимума от тях, ще трябва да смесите откритостта със скептицизма. Достатъчно трудно е да се изправим пред проблемите на нашето собствено време; още по-трудно е да разберем фантастичните и шокиращи промени, които могат и вероятно ще настъпят в бъдеще.

Да предположим, че един интелигентен човек в Ню Йорк преди сто години сяда една вечер с книга, предсказваща живота век по-късно. Той би отказал да повярва, че през 2016 г. почти всеки би могъл да управлява безконен превоз, който може да се движи със 120 км. в час или повече. Може би щеше да си помисли, че дизайнерите са отишли твърде далеч.

Щеше да се усмихне самодоволно на нелепото изказване за създадени от човека летящи машини, пътуващи по-бързо от скоростта на звука. Мисълта за незабавно изпращане на снимки и звуци по целия свят би изглеждала невъзможна за такъв човек преди сто години. Би му се струвало невероятно, че войната ще се развие до момента, в който една малка бомба, насочена в реално време от другия край на света, може да унищожи цял град с почти абсолютна точност. Нашият джентълмен от началото на 20-ти век би се притеснил, че част от заплатата му ще бъде удържана всеки месец, за да му се осигури пенсиониране.

В този момент нека го оставим да мърмори на себе си, че светът се движи твърде бързо и за бъдещето, което е отишло твърде далеч.Днес по-гъвкави и далновидни ли сме? За да проектираме бъдеще с положителна промяна, първо трябва да станем експерти в промяната на умовете си. Разликите между ХIХ и ХХ век вероятно ще бъдат много малки в сравнение с промените, които ще настъпят в останалата част от нашия собствен век.

Най-добре ще разберете тези идеи, ако можете да видите днес като стъпка между вчера и утре. Ще се нуждаете също от чувствителност към несправедливостите, изгубените възможности за щастие и смъртоносни конфликти, характеризиращи нашата цивилизация на двадесет и първи век.

Нямаме кристална топка за остатъка от този век. Искаме да заредите тези идеи в собствения си ментален компютър и опит. Може да намерите още по-добри идеи, които могат да играят роля при формирането на бъдещето на нашата цивилизация. В останалите страници ще проучим непознати, тревожни, вълнуващи и постижими възможности за проектиране на бъдещето.

Криза, която трябва да се реши

Човек би си помислил, че с нашите технологии можем да премахнем повечето социални неразположения. Не могат ли съвременните технологии да осигурят достатъчно храна, дрехи, подслон и материални блага за всички, ако се използват интелигентно? Какво ни пречи да постигнем това? Технологиите вървят напред, но нашите общества все още се основават на концепции и методи, разработени преди векове. Все още имаме общество, основано на оскъдица и използване на пари. Все още имаме модели на мислене, базирани на стари структури, използвани в Западна Азия преди няколко хиляди години. Опитваме се да се приспособим към бързия напредък на технологиите с остарели ценности, които вече не работят в днешния свят.

Поради огромните предимства, дадени на корпорациите от законодателите, които им дължат позициите си, монополите получават по-голям контрол. Успокояващото предположение, че „мога да направя промяна“ е по-далеч и по-далеч от реалността. Все по-малко корпорации притежават все повече компании. Много едни и същи хора стоят в бордовете на различни големи корпорации освен в този собствените си. Корпорациите, които притежават компании за автомобили и самолети, могат също да притежават компании за храни, радио, телевизионни станции, списания, фармацевтични продукти, производство и въоръжение. Десет основни кредитни институции контролират почти всички кредитни карти. Богатството и влиянието на този корпоративен елит не могат да бъдат приравнени или противопоставени на работниците, които са им дали възможност да придобият такова богатство. С медийните компании, които днес са собственост и спонсорирани от големи корпорации, е трудно да се знае дали на новините може да се вярва.

Според много анкети, повечето учени смятат, че човешката раса държи „курс на сблъсък“ с природата, че всички екосистеми на Земята страдат и че способността на планетата да поддържа живот е в сериозна опасност.

(1) Съществува заплаха от бързи глобални промени в климата, които със сигурност ще имат дълбоки последици. Замърсяването на реките, земяте и въздуха, който дишаме, заплашва здравето ни. Ние унищожаваме невъзобновяеми ресурси като горния почвен слой или озоновия слой, вместо да ги използваме интелигентно.

Сблъскваме се с общи заплахи, които надхвърлят националните граници: пренаселеност, недостиг на енергия, недостиг на вода, икономическа катастрофа, разпространение на неконтролируеми болести и технологична замяна на хората от машини. Осемстотин петдесет и два милиона души по целия свят гладуват. Всеки ден повече от 16 000 деца умират от причини, свързани с глада – едно дете на всеки пет секунди.

1. По света понастоящем над 1 милиард души живеят под международната граница на бедност, печелейки по-малко от 1 долар на ден.

2. Много малък процент от хората притежават по-голямата част от богатството и ресурсите на света. Разликата между богатите и бедните се разширява. Средният изпълнителен директор печели 282 пъти повече от средния работник.

3. Почти всяка година компенсациите на главните изпълнителни директори на големите корпорации нарастват с 12% до средно 9,8 милиона долара годишно. Изпълнителните директори на петролните компании се справят дори още по-добре с повишенията, които средно достигат цели 109% до 16,6 милиона долара годишно. Междувременно заплатите на работниците дори не компенсират инфлацията в повечето индустрии и професии. На работниците с минимална работна заплата почишението е скромните 2.8%.

Това, което ни е предадено, изглежда не работи за по-голямата част от хората. С напредъка на науката и технологиите през последните двеста години може да се запитате: „Трябва ли да бъде по този начин?“ Със забележимия факт, че научните знания правят живота ни по-добър, когато се прилагат интелигентно с хуманно отношение и грижа за опазването на околната среда, няма съмнение, че науката и технологиите могат да произведат изобилие, така че никой не трябва да няма. Но неправилната употреба и злоупотреба с технологиите изглежда влошават нещата.

Проблемите, с които се сблъскваме по света днес, са предимно създадени от нас самите. Трябва да приемем, че бъдещето ни зависи от нас. Докато ценностите, представени от религиозните лидери през вековете, вдъхновяват мнозина да действат социално отговорно, други тръгнаха на война заради различията в религиозните си вярвания. Надеждите за божествена намеса от митични герои са заблудите, които не могат да решат проблемите на съвременния ни свят. Бъдещето на света е наша отговорност и зависи от решенията, които вземаме днес. Ние сме собствено си спасение или проклятие.Формата и решенията на бъдещето разчитат изцяло на колективните усилия на хората, които работят заедно. Всички ние сме неразделна част от мрежата на живота. Това, което засяга другите хора и околната среда, има последствия и в нашия собствен живот.

Необходима е промяна в нашето усещане за посока и цел – алтернативна визия за устойчива нова световна цивилизация, различна от която и да е в миналото. Въпреки че тук тази визия е силно компресирана, тя се основава на години проучване и експериментални изследвания.

Тези редове предлагат възможни алтернативи за стремеж към по-добър свят. Той достига до решенията, използвайки научния метод. Както всеки нов подход, този също изисква малко въображение и желание да се използва нетрадиционното, за да бъде оценен. Не забравяйте, че почти всяка нова концепция е била осмивана, отхвърляна и осмивана при първото си представяне, особено от тогавашните експерти.

Това се случва с първите учени, които казват, че Земята е кръгла, първите, които казват, че обикаля слънцето и първите, който мислят, че хората могат да се научат да летят. Бихте могли да напишете цяла книга … и много го направиха, само за нещата, които хората са смятали за невъзможни до момента, в който са се случили. Представете си например да отидем на Луната! Вашите прабаби и дядовци щяха да се изсмеят на такова нещо! Това биха били брътвежи на писателите на научна фантастика. Много мислещи хора са били затворени и дори екзекутирани, защото са казвали неща като това, че Земята не е центъра на Вселената.

Онези, които се борят за социална справедливост и промени, са имали още по-големи трудности. Хората, които се застъпват за промяна са бити, малтретирани, хвърлени в затвора и брутално убивани. Например Вангари Маатай, който беше награден с Нобеловата награда за мир на 10 декември 2004 г., е бил обгазен, бит до безсъзнание и затворен, заради борба срещу обезлесяването в Кения, Африка. Даян Фос, натуралистът, която активно се стреми да защити намаляващите популации от горили от бракониери, е намерена убита в своята колиба. За съжаление тя не е осигурила нуждите на бракониерите. Огромен брой томове може да бъде написан за трудностите, понесени от онези, които търсят промяна, застрашаваща статуквото.

За авторът

Георги Петров
Георги Петров
Георги е дългогодишен експерт в областта на информационните технологии, специализиран в архитектурния дизайн на компютърни среди и цялостни решения. В допълнение към професионалната си работа, Георги се интересува от решения за устойчив дизайн на обществото, насочени към решаване на проблемите, пред които е изправен светът и разработването на цялостни решения за устойчив дизайн, чрез хуманното прилагане и използване на системен подход, наука и технологии в социален аспект.
0 0 votes
Вашата оценка?
Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x