Социална екология: комунализмът срещу климатичния хаос

Социална екология: комунализмът срещу климатичния хаос

От 60-те години на миналия век теорията и практиката на социалната екология спомогнаха да се насочат усилията за формулиране на радикална, контрасистемна екологична перспектива с цел да се трансформират връзките на обществото с нечовешката природа. В продължение на много десетилетия социалните еколози са формулирали фундаментална екологична критика на капитализма и държавата и са предложили алтернативна визия за оправомощени човешки общности, организирани конфедеративно в стремежа си към по-хармонично отношение към по-широкия природен свят.

Социалната екология спомогна за оформянето на новата левица и анти-ядрените движения през 60-те и 70-те години на миналия век, появата на зелена политика в много страни, движението за алтернативна глобализация от края на 90-те и началото на 2000-та година и накрая борбата за демократична автономия на кюрдските общности в Турция и Сирия, заедно с възобновяването на нови общински движения по света – от Barcelona en Comú до коорепацията Джаксън в Мисисипи.

Философската визия за социалната екология за пръв път е изразена от Мъри Бушчин между началото на 60-те и началото на 2000-та година и оттогава е доразвита от неговите колеги и от много други. Това е уникален синтез на социалната критика, историческото и антропологичното изследване, диалектическата философия и политическата стратегия. Социалната екология може да се разглежда като разгръщането на няколко различни слоя на разбиране и прозрение, обхващащи всички тези измерения и дори повече. Започва с признанието, че проблемите на околната среда са основно социални и политически по характер и се коренят в историческото наследство на господство и социална йерархия.

Капитализмът и климатичните промени

Букчин е сред първите мислители на Запада, които идентифицират императивът за растеж на капиталистическата система като основна заплаха за цялостта на живите екосистеми и той постоянно твърди, че социалните и екологични опасения са фундаментално неразделни, подлагайки под въпрос тясно инструменталните подходи, изтъкнати от много еколози за справяне с различни проблеми. За днешните активисти в областта на климата това насърчава разбирането, че един смислен подход към климатичната криза изисква систематичен поглед върху централното място на изгарянето на изкопаеми горива до възникването и продължаващата устойчивост на капитализма. Наистина капитализмът, както го познаваме, е практически немислим без експоненциалното нарастване на енергийната употреба и широкото заместване на енергията за труд, за което въглищата, нефтът и газът дадоха възможност. Както изследователска група, базирана в Обединеното кралство, обяснява в доклад от 2014 г.:

“Цялата съвременна система за извличане на печалба от труда зависеше абсолютно от евтиния изкопаем въглерод [и следователно] няма евтин или политически осъществим заместител на изкопаемите горива в тройната комбинация изкопаеми горива – топлинни двигатели – стокообогатен труд, която поддържа настоящите темпове на натрупване на капитал.”

По този начин перспективата за социална екология ни позволява да видим, че изкопаемите горива отдавна са в основата на капиталистическите митове за вечен растеж. Те са задвижвали все по-нарастващи концентрации на капитали в много икономически сектори и са ускорили както уреждането, така и увеличаването на несигурността на човешката работна сила в световен мащаб. Във „Фосилен Капитал“ Андреас Малм обяснява подробно колко ранни британски индустриалци са избрали да преминат от богатата водна енергия към парни котли, работещи с въглища, за да управляват мелниците си, въпреки увеличените разходи и несигурната надеждност. Способността за контролиране на труда е от основно значение за решението им, тъй като бедните в градовете се оказват много по-приспособими към фабричната дисциплина, отколкото по-независимите жители на селските райони, които живеят по бреговете на Британия. Един век по-късно масивните нови открития на петрол в Близкия изток и навсякъде другаде предизвикват преди това невъзможното увеличаване на производителността на човешкия труд и вдъхват нов живот на капиталистическия мит за неограничено икономическо разширяване.

За да се справим с пълния мащаб на климатичната криза и за да поддържаме обитаема планета за бъдещите поколения, трябва да разрушим този мит веднъж завинаги. Днес политическото превъзходство на интересите зад изкопаемите горива далеч надхвърля мащаба на техния принос или краткосрочните им печалби. То произтича от тяхната продължаваща централна роля в усъвършенстването на самата система, която те са спомогнали да се създаде. Трябва да отхвърлим както изкопаемите горива, така и икономиката на растежа и това ще изисква фундаментално преосмисляне на много от основните предположения на съвременните общества. Социалната екология осигурява рамка за това.

Философията на социалната екология

За щастие в това отношение целите на социалната екология продължават да се развиват отвъд нивото на критика. През 1970 г. Букчин се занимава с обширни изследвания в развитието на връзката между човешкото общество и не-човешката природа. Неговите трудове оспорват общата западна идея, че хората по същество се стремят да доминират върху естествения свят, като в крайна сметка заключава, че доминирането над природата е мит, основан на взаимоотношенията на господство между хората, възникнали още от разрушаването на древните племенни общества в Европа и Близкия изток.

Социалната екология подчертава егалитарните социални принципи, които много местни култури – минали и настоящи – поддържат и обединяват и ги издигат като водещи положения за обновения обществен ред: концепции като взаимозависимост, реципрочност, единство в многообразието и етика на взаимно допълване, т.е. балансиране на ролите между различните социални сектори чрез активно компенсиране на различията между отделните индивиди. В своя магнум опус „Екология на свободата“, Букчин описва подробно разгръщащите се конфликти между тези ръководни принципи и тези на все по-разслоените йерархични общества и как това оформя конфликтните ситуации на господство и свобода за голяма част от човешката история.

Отвъд това, философското изследване на социалната екология разглежда появата на човешкото съзнание от процесите на естествената еволюция. Достигайки до корените на диалектическата мисъл, от Аристотел до Хегел, Букчин развива уникален подход към екологичната философия, подчертавайки потенциалните възможности, които лежат в еволюцията както на природните, така и на обществените явления, като празнуват уникалността на човешката креативност и саморефлексия. Социалната екология избягва общото виждане за природата като просто област на необходимост и вместо това възприема природата като стремеж, в известен смисъл, да осъществи чрез еволюцията основен потенциал за съзнание, творчество и свобода.

За Букчин, диалектическата перспектива за човешката история ни принуждава да отхвърлим това, което просто е и да следваме възможностите, присъщи на еволюцията, към разширена представа за това, което може да бъде и в крайна сметка това, което трябва да бъде. Докато реализацията на едно свободно, екологично общество не е далеч от неизбежна – и може да изглежда все по-малко вероятно в условията на предстоящия климатичен хаос – това е може би най-рационалният резултат от четири милиарда години естествена еволюция.

Политическата стратегия за социална екология

Тези исторически и философски проучвания на свой ред осигуряват основа за революционна политическа стратегия на социалната екология, която е обсъждана в списание ROAR от няколко експерти в социалната екология. Тази стратегия обикновено се описва като либертарианско или конфедерално общинарство или по-просто като комунализъм, произтичащ от наследството на Парижката комуна от 1871 г.

Подобно на комунардите, Букчин опорва освободените градове и квартали, управлявани от открити обществени събрания. Той вярва, че конфедерацията на такива освободени общини би могла да преодолее границите на местните действия, като позволи на градовете и кварталите да поддържат демократична контрарекция на централизираните политически институции на държавата, като същевременно преодолеят парокиализма, насърчават взаимозависимостта и стимулират широка освободителна програма. Освен това той твърди, че задушната анонимност на капиталистическия пазар може да бъде заменена с морална икономика, в която икономическите, както и политическите отношения, се ръководят от етика на взаимност и реципрочност.

Социалните еколози вярват, че докато институциите на капитализма и държавата повишават социалната стратификация и експлоатират разделението между хората, алтернативните структури, които са в основата на пряката демокрация, могат да насърчат изразяването на общ обществен интерес към социално и екологично обновление. „В общината“, пише Букчин в книгата „Урбанизация без градове“, хората могат да реконструират себе си от изолирани монади в творчески политически орган и да създадат екстенционален жизнен … граждански живот, който да има както институционална форма, така и гражданско съдържание.

Хората, вдъхновени от този възглед, създадоха структури на пряка демокрация чрез народни събрания в многобройни социални движения в САЩ, Европа и другаде по света, от популярни кампании за пряка борба срещу ядрената енергия в края на 70-те години до по-скорошните движения на алтернативната глобализация и Occupy Wall Street. Предварителното измерение на тези движения – предвиждане и въвеждане на различните елементи на освободеното общество – насърчава участниците да оспорят статуквото, като същевременно прогресират променящи визии за бъдещето.

Принос към съвременните движения

Днес социалните еколози активно участват в глобалните движения за справедливост в областта на климата, което обединява сближаващи се течения от различни източници, най-вече местни и други движения на хора, както и продължаващите течения от глобални движения в сферата на правосъдието или алтернативното глобализиране отпреди десетилетие. Струва си да се разгледат по-подробно някои от приносите на социалната екология за това широкообхватно движение в областта на климата.

Първо, социалната екология предлага безкомпромисна екологична перспектива, която предизвиква вкоренените структури на властта на капитализма и националната държава. Движение, което не успява да се справи с основните причини за унищожаване на околната среда и нарушаване на климата, може в най-добрия случай да се справи само повърхностно с тези проблеми. Активистите в областта на климата обикновено разбират, че фалшивите решения за климата, като пазарите на въглеродни емисии, геоинженерството и насърчаването на природния газ, получен от фракинг като „мостово гориво“ на пътя към възобновяемата енергия, служат само за системата да продължи да расте. За да се преодолеят напълно причините за изменението на климата, участниците в движенията трябва да предложат дългосрочни трансформационни изисквания, които доминиращите икономически и политически системи могат да се окажат неспособни да приложат.

Второ, социалната екология предлага лещи, с които да се разбере по-добре произхода и историческата поява на екологичния радикализъм, от зараждащите се движения от края на 50-те и началото на 60-те до момента. Социалната екология изигра централна роля в оспорването на присъщото анти-екологично отклонение на голяма част от марксизма-ленинизма от двадесети век и по този начин послужи като важно допълнение към настоящите усилия за възстановяване на екологичното наследство на Маркс. Докато разбирането на отдавна пренебрегваните екологични писания на Маркс, продиктувани от автори като Джон Белами Фостър и Кохей Сайто, е от основно значение за възникващата екологична традиция, така и политическите дебати и теоретичните прозрения, които се разгръщаха през много от предишните десетилетия, когато хората често не се интересуваха от въпросите на околната среда.

Трето, социалната екология предлага най-изчерпателното отношение към произхода на човешкото обществено доминиране и историческата му връзка със злоупотребите с живите екосистеми на Земята. Социалната екология подчертава произхода на екологичното разрушение в социалните отношения на господство, за разлика от конвенционалните възгледи, които предполагат, че импулсите да се доминира нечовешката природа са продукт на историческа необходимост. Замисленото справяне с климатичната криза ще изисква преобръщане на многобройните проявления на дългото историческо наследство на господство и едно междусекторно движение, насочено към предизвикателство на социалната йерархия по принцип.

Четвърто, социалната екология предлага изчерпателно историческо и стратегическо основание за реализиране на обещанието за пряка демокрация. Социалните еколози са работили за превръщане на практиката на пряка демокрация в популярни движения от 70-те години насам, а книгите на Букчин предлагат съществен исторически и теоретичен контекст за този продължителен разговор. Социалната екология предлага изчерпателна стратегическа перспектива, която надхвърля ролята на народните събрания като форма за публично изразяване и възмущение, търсейки по-пълно осъществена самоорганизация, конфедерация и революционно предизвикателство към укрепените държавни институции.

И накрая, социалната екология твърди, че е неразделна част от ефективна опозиционна политическа дейност и от реконструктивна визия за екологично бъдеще. Букчин разглежда най-популярното дисидентско писание като непълно, като се фокусира върху критика и анализ, без също да предлага и последователен път напред. В същото време социалните еколози се изказват против приспособяването на много алтернативни институции – включително многобройни бивши радикални кооперации и колективи – към задушаващо капиталистическо статукво.

Оригинална публикация в списание ROAR, Issue #7: System Change

За авторът

Георги Петров
Георги Петров
Георги е дългогодишен експерт в областта на информационните технологии, специализиран в архитектурния дизайн на компютърни среди и цялостни решения. В допълнение към професионалната си работа, Георги се интересува от решения за устойчив дизайн на обществото, насочени към решаване на проблемите, пред които е изправен светът и разработването на цялостни решения за устойчив дизайн, чрез хуманното прилагане и използване на системен подход, наука и технологии в социален аспект.
0 0 votes
Вашата оценка?
Subscribe
Notify of
0 Коментари
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x